Оправомощаването на африканските езици: хуманитарните науки и технологиите

Най-голямата съкровищница на езикови метаданни, справочникът „Етнолог“, посочва следното за езиците в Африка: население: 997,320,660; живи езици: 2,146, от които 174 със статут на официални, 525 развиващи се, 1075 „силни“: 1,075, 236 в опасност, 136 умиращи. Разбира се, много вече са изчезнали. От официалните езици, само шест са с голямо значение в дигиталния свят на Африка: дигитално силните пост-колониални езици английски, френски, португалски, африканс (в тясно сътрудничество с нидерландски), арабски, както и бавно набиращия скорост суахили. Останалите езици са от дигитално-безсилната страна на цифровата бариера.

Въпреки това, макар и безсилни в дигиталния свят, останалите африкански езици са също толкова ценни устни, културни и етнически съкровища за говорещите ги, както и ‚оправомощените‘ езици. Изхождайки от позицията, че оправомощаването си заслужава, възниква и въпросът, разглеждан в настоящата лекция: как африканските езици могат да бъдат подкрепени от текстовите и речеви технологии, за да помогнат на говорещите ги да участват в глобалната дигитална общност на културен обмен и научни изследвания?

Лекцията засяга проблема на три нива:

Първо, обосновка на повдигнатия тук въпрос, която се простира отвъд обичайните идеи за създаване на езикови ресурси като ‚документиране‘, ‚поддържане‘ или ‚съживяване‘.

Второ, обзор на текущите процеси на социално ниво, където ключът към оправомощаването на местните езици се крие в самото население и управляващите органи, както и, в ерата на информационните технологии, до голяма степен в комуникационните практики на младите хора, които, например, създават фонемна транскрипция за текстови съобщения, без да имат квалификация в сферата на лингвистиката.

Трето, преглед на дейностите за създаване на езикови ресурси в различните африкански страни, по-специално в Южна Африка, западноафриканските държави Кот д‘Ивоар, Гана, Нигерия, източноафриканската държава Кения и арабските държави.

Четвърто, конкретния напредък в речевите технологии на африканските университети и компании, вкючително софтуерна локализация чрез инициативи за свободен достъп като Linux, LibreOffice, и изследователските инициативи на световни компании като Microsoft и Google, с примери от собствената ми работа съвместно с африкански университети.

Пето и последно, тествани и перспективни стратегии, които всеки от нас може ефективно да усвои и разпространява в съвместни дейности в сферата на дигиталните хуманитарни науки, между икономически силната и икономически по-слабата страна на цифровата бариера.